21 септември 2016 г.

Скрити райски кътчета....пак и отново.

Мдааа. Камъни и дървье, продължение..... 
Този път мегалити. Предстоят почивни дни, за които обещават времето да се оправи (ако съдя по времето навън - едва ли, но 'а дано)  Тези два мегалита, които ще покажа са долу-горе по средата на България и ако времето е сухо, може да се разходите до тях. Във влажно време ходенето по камъните не е препоръчително - особено на единия мегалит, който е високо плато, а пропастите са от всичките му страни.

Белинташ.  Трети успешен опит да го видим.  Последният обект :yahoo: от триадата Белинташ-Караджов камък-Кръстова гора, към който два пъти тръгвахме и се отказвахме малко след Асеновград, вследствие диспут на тема "Камък като камък, локва като локва...." :blush2:  Този мегалит го очаквах, говорех, чак досаждах с него на милото от поне три години.  Седмица преди откриване на глиганския лов, като за последно (или предпоследно), решаваме да отидем с приятели точно там. Готови сме за лов! И той  :tender:
и аз  :wink1: Макар, че обичам да снимам, но не и да ме снимат, нямаше как да пропусна да си направя фотосесия на първата скала от платото на фона на сфинкса. Стражът. Пазителят на Белинташ; главата,  която със съвсееем малко въображение се вижда.

 Сигурно изобщо няма да трябва въображение, ако се види отдолу, под южната му част в пропастта.
За мен -  разочарование от очакванията ми.  По предварителните ми бегли проучвания се намира около Асеновград през с. Червен по пътя за Кърджали. Там е равнина. Е, аз очаквах сред равнината да се извисяват скалите на Белинташ. Поне да бях прочела повече :blush2:  оказа се, че се изкачихме на около 1200 м високо в Родопите. И след първоначалнто разочарование, че нищо не бях прочела и проучила като бял човек, при вида на гъстите гори Родопски и надвисващите тук там скали, изпитвах  детска радост при всяка указателна табела за Белинташ (които за щастие бяха достатъчно на често). С други думи - това, което видях не беше според очакванията ми, но пък надмина всичко, що си съм си представяла :) за Белинташ.  А от скалите на платото се открива невероятна гледка към тракийската низина.  

и насреща   :smile1: към Караджов камък, от който през пролетта имах щастие да погледна насам пък. Обратна гледка 
Култово място, ползвано не само от древните траки, но и от общности, живели преди тях. (и далеч след тях....) 
  Едно от предположенията е, че точно на това място траките са осъществявали връзка със звездите и Космоса. Прави се и връзка между мястото и небесната карта. Доказателство за това твърдение е разположението на щерните , което имитира разположението на съзвездията Голяма и Малка мечка, Орион и Лъв, а Луната и Слънцето се отразяват в два от най-големите кладенци, но само в определено време. Двата кладенеца, на двете скали - и двете  с кръгла форма, но в единия им край имат  прав ъгъл и с улеи, в които се стича водата . 
Безброй малки  щерни, пълни със стотинки за късмет и  здраве. 
Почти всички на скалата ходят боси, за да прихванат добрата енергия от бялата скала. Или полягат на нея.  Който се уреди, ляга и в "леглото" - правоъгълна изкопана част в камъка. 
Респект пред смелостта на тези млада хора  Най-вече пред момичето. Бебето беше  на не повече от  4-5 месеца, спящо на гърдите на баща си  в раничката 
 Белинташ - тракийското светилище. Името не е случайно - то означава "бял, добър камък". Камък на познанието, на доброто,  на позитивната енергия.  Местността е едно от най-силните енергийни полета. Промените на времето не са успели да заличат щерните и скалните ямки, които учените определят като първата астрономическа карта, създадена от траките. Платото внушително се издига над околността и множество са вярванията, че точно към него са насочени погледите на извънземни същества, създали връзката си със земята още по времето на траките. Белинташ освен географска карта е бил и светилище на тракийския бог Сабазий – божеството на живия свят и на плодородието.

Третата скала от платото, трудно достъпна, заради отдалечеността на скалите една от друга - не можеш да пресегнеш с крак и да преминеш на нея   :smile1: затова и пуста.
 И пак Караджов камък отсреща 
Съществува мит и за Потопа, свързан с  Белинташ. Смята се, че е приютил Ноевия ковчег и дори могат да се видят кръгли отвори, които приличат на халки, за връзване на въжета на кораб. 
 Всички са щастливи. 
А пътят за платото минава през хубава, сенчеста пътека, по средата на която природата ни дарява с  още една атрактивна  гледка - Дяволското дърво. Съвсем сухо долу, но със зелена корона   :smile1: 

И още една атракция от природата   :smile1: Същия заклещен камък, но в умален размер, както при Караджов камък, какъвто "макет" видяхме и на "Глухите камъни"

Желано-преживяно, видяно    :smile1: щастлива съм, че бях там. Обаче съм обещала и на приятелка  да я заведа   :smile1: Лично аз с удоволствие пак бих отишла там.  Ето още снимкизащото съм сигурна, че не съм подбрала най-добрите за тук.  

А после, в равнината  вече наистина в равнината, на 7-8 км. източно от Асеновград, може да посетите Араповския манастир
Следващото предложение за мегалит :) 
 и съвсем близо до Казанлък - над Бузовград.   Врата на богинята Майка ( Бащин камък /Бубакая) е древно светилище от времето на късния енеолит и началото на бронзовата епоха. Повече за него може да прочетете в Уикипедията




Невероятният залез над долината на траките от него...........
Основното предназначение на съоръжението е това да поддържа календара на траките. Навярно мегалитът е използван от древните за измерване на продължителността на астрономическата година и на годишните сезони. Това било възможно, защото слънчевите лъчи при залез, в деня на Лятното слънцестоене 21 юни), минават точно през отвора, оформен от каменните блокове, и падат на отсрещната скала.


Ако пък случайно се окаже, че имате път около Смолян, не пропускайте да се отбиете до с. Чокманово и посетите фермата за щрауси на бай Димитър, където мъжкия 'убавец веднага ще ви изпълни танца си :) 

Поздрави от мен   :smile1: и хубави почивни дни, пък аз отивам да допълня публикацията за водопадите с още един :) 






13 септември 2016 г.

Paella (Паея)

      Обещавам  този сезон повече да не досаждам с рибни рецепти  :smile1:  Сега ще  се разходим виртуално до Испания да опитаме това известно тяхно ястие с основни продукти ориз, зехтин,   и шафран. В различните разновидности с морски продукти, пиле, или заек, а в почти всички има зеленчуци.   
      Най-известните са  Paella Valenciana -   ориз,  зеленчуци , месо (заек, пиле) боб и подправки и  Paella de marisco - освен основните съставки, включва и морски дарове.       Paella (Паея) носи името на специалния съд в който се приготвя - голям плитък тиган с две дръжки.  Тук внимавайте: Купувайте тигани и тави според големината на фурната, или котлоните. Тъй като тиганът е доста голям, аз я готвих на три от котлоните на готварската печка и довърших във фурната, за да може ориза да се с готви равномерно навсякъде в съда. Това се оказа проблем - този голям тиган подпираше с дръжката си капака на вратата и сизползвайки  ума и мускулите си ;D свих дръжките малко нагоре, така че да  обера тия 2см. от размера, които пречеха на вратата на фурната да се затвори.  
      Продуктите набавени, всички купени прясно уловени   :girl_prepare_fish: но замразени от мен, да си чакат реда. Знаех си, че когато един ден реша да правя паея ще следвам рецептата на Габи. Наскоро  една дама потърси съвет в  групата ни във Фейсбук  какво да прави със сладкото от смокини, което се захаросва и първото, което посъветвах е да използва само рецепти от доверени източници.... Имам си няколко такива аз и им се доверявам безрезервно. И така, решена да правя паея  направо отворих рецептата на Габи. (авджи замина на кулинарна командировка в Сърбия и ние с човеците веднага си организирахме рибна вечеря) От мен добавих вино и пиле :) което малко развали идеята за рибна паея, но важното е, че всички сме доволни от получения вкус. По думите на Стоев младши - вместо да направя 4 манджи с тия продукти, аз ги набутах в една :swoon: . Една.... ама каква :nyam:  

     Решите ли да си го приготвите - не чакайте да си купите специалния тиган (моят отлежава примерно над година вече), може да го сготвите и в нормален тиган.  Без значение с какво име  ще го поднесете на домашните - като Paella de marisco, Paella Valenciana или просто Паея. Или дори като Паеля, както масово се говори и пише в България. Времето за готвене е около 40 мин. и почти толкова времето за подготовката им.  Изобщо не е трудна и връткава манджа, вярвайте ми :)
     Морските продукти са около килограм - черни миди, два вида скариди, риба (барбун). В този ден така и не намерих прибрания във фризера калмар, а за грах рових почти час ....... 
Оризът за паея трябва да е дребнозърнест и да се внимава да не се превари. Жълтият цвят на ястието се дължи на една от най-скъпите подправки в света – шафранът. На гърба на това пакетче от 0,25 г е указано, че количеството е за 4-6 порции. При нас получени 5 :)  
Продукти:
150 г големи скариди 
200г дребни скариди
600г миди, сварени с черупката  
~300 г  риба (барбун. Може и направо рибно филе да се ползва) 
~ 60-80 мл бяло вино 
~250г сварено бяло пилешко месо 
1 зелена и 1 червена чушка
1 морков 
1 малка глава лук 
1 домат (~200г )
~250 г грах (замразен е тук)
3-4 скилидки чесън
~ 80-90 мл зехтин
още ~100мл бяло вино 
1 ч.ч. ориз (от 240 мл е чашата)
щипка шафран, сол 
0,750 л. пилешки бульон 
0,250 л. рибен бульон
1-2 лимона 
магданоз 
Приготвяне: 
* Мидите се почистват много добре от мустачките и ушичките по тях  и поставят в тенджера, заедно с виното (онези 80мл). Върху тях се поставят рибите и скаридите, за да се сварят на парата и да могат да останат цели. 10 мин. след завирането всичко в тенджерата е готово. Рибата се изважда и обезкостява, мидите и скаридите се отделят (на половината миди извадих ядките и ги сложих в черупките на другите, заради място), а получения бульон - прецежда. 
* Шафранът се изсипва в топлия рибен бульон (или пък стоплете пилешкия) да се разтвори - трябват му ~ 15 мин.
* След това  намираме подходящото място на котлоните на големия тиган за паея :) Както писах - поставен на плота, моя се разположи по средата му и включих три от котлоните, за да загрява равномерно навсякъде. 
* Чушките се почистват и нарязват на форма по желание - дали лентички, или на кубчета - няма значение. Моите са на къси лентички. Доматът се бели и нарязва на съвсем ситни кубчета; моркова се нарязва, или настъргва на едри лентички - изобщо не е важно как ще са нарязани, но колкото са по-дребни, или тънки - толкова по-бързо се готвят. 
* Чушките и моркова, заедно със ситно нарязания лук се запържват в мазнината - за 2-3 мин, след което се прибавя намачканите скилидки чесън и ориза. 
* Разбъркват се.... за около минута заедно и се налива втората част вино - онези 100 мл :) , граха и нарязаните домати. 
* Оставя се да къкри, докато ориза си поеме виното.
* Налива се горещия рибен бульон с шафрана и половината от  пилешкия бульон - също горещ. И друг път съм писала, за да не се слепва ориза, като се готви - първо се мие докато пусне чиста вода на чешмата, а когато се запържи (за минутка) се залива с вряла вода, или бульон.  
* Посолява се, разбърква се и оставя да къкри, докато ориза започне да набъбва.
* Слагат се мидите, скаридите, рибите и месото и долива останалата част от бульона. 

* Оставя се да къкри, докато ориза почти поеме течностите. и тавата се прехвърля в загрята на 200 * за 5-6 мин. 
* Покрива се с лист алуминиево фолио и оставя за 10 мин пак във фурната, но вече изключена да почине :)  Тавата може да не се мести във фурната, а да се остави на котлона, завита с листа фолио, докато ориза е готов, но както писах - правих я на трите котлона и ме притесняваше да не остане някъде неразбъркан, по-суров ориз, затова я сложих във фурната - за по-сигурно :) да няма хрупащи зрънца. 
* Поръсва се с магданоз и гарнира с резени лимон - подходящи за рибните продукти, но на мен ми хареса и ориза, овкусен с лимона. 



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...