15 март 2024 г.

Тирамису с лимончело

 

 
         Тирамису обичам всякакво  :) и в почти класически вариант със сос Забайон, и в лек вариант без яйца. Това обаче е лимоново. Когато ходя в Италия си примъквам по бутилка-две насам. Имам приятелка, чийто съпруг се сърди, когато се прибира без подарък. Мише  дори не очаква, но всеки път си поръчва Лимончело.  Ако някой ден го примамя да дойде в Италия, това ще е само 'щото все му разказвам за малките магазинчета, с открити дестилерии в Южна Италия, където го правят. 
       Това е едно доста бързо лимоново тирамису. В  крема  трябваше да има и лимонов крем , но през последния месец и покрай новия член в семейството ни няма много време за занимавки в кухнята, а повод да го направя без него ми даде и Джино Д'Акампо - моят нов фаворит тв шеф, чиято философия е, че добрата рецепта не трябва да съдържа много съставки, ако е от качествени продукт.  Този симпатичен младеж в едно от предаванията си за Южна Италия направи тирамисуто без крем и в чаши. Много харесвам десертите в чаши, защото са индивидуални, не се налага да се вади парче от тавата, а то да се клатушка :-)  а и лесно се носи за работа. Ако искате по-тежък крем - направете лимонов крем и го добавете към крема с маскарпоне
Продукти: (за 8 чаши, или тава с размери 24/20 см)
1 пакет бишкоти - 200г

500г маскарпоне
250г заквасена сметана
3 жълтъка
80 г пудра захар 

за сиропа:
80 г захар
1 лимон
120 мл лимончело
120 мл вода 

Приготвяне: 
* В касерола, или малка тенджерка се наливат водата, лимончелото и поставя захарта. 
* С ножче за цитруси се нарязва кората на лимона - получават се тънки, дълги стружки (може и на ренде, но са доста по-малки). 
* Кипва се на котлона за около 5-6 мин и отмества, оставя да се охлади напълно. 
* Захарта и жълтъците се разбиват с миксер, докато побелеят (около 10 мин)
* Купата се поставя в съд на водна баня, на средна степен на котлона и продължава да се разбърква (вече с тел за яйца, или друга бъркалка)  - за да не ни притесняват суровите жълтъци в сладкиша. Водата не трябва да ври силно, за да не получим бъркани яйца.  Бърка се, докато крема се сгъсти и стане пухкав :) - около 15 мин. Това е най-дългата част от приготвянето на  рецептата. 
 * В отделна купа се разбива с миксер, на най-ниска степен маскарпонето със заквасената сметаната. 
* Прибавя се по малко от разбитите жълтъци със захар и обърква с шпатула до пухкав крем. Вместо заквасена сметана, може да ползвате бита  сладкарска, но за мен със заквасената има по-свеж вкус. 

Вече в чаша, или във форма за сладкиша се нареждат последователно: 
тънък пласт от крема
ред бишкоти, натопени буквално за 3 сек. в сиропа с лимончело
отново крем 
и отново ред бишкоти. 
Ако съдът е по-дълбок, могат да се направят и 3 реда с бишкоти. Зависи колко дебело ще сложите крема и каква е големината на съда. Затова ми е най-лесно с чашите :) има още подготвени продукти - вадиш чаша и пълниш. 
 
Отгоре се украсява с отцедените лимонови стружки. Може да поръсите и със запечени филирани бадеми, но трябва да бъде непосредствено преди поднасянето на десерта, за да останат хрупкави фините люспи ядки.  А преди поднасяне, задължителни поне 4-5 часа в хладилник. 


 

6 март 2024 г.

Скарида в хрупкава коричка от тиквички

 

Има храни, които като опитам някъде и задължително после искам да споделя с домашните :) не знам дали толкова те да ги опитат, или защото на мен много са харесали и искам да ги хапвам отново и отново.... Но пък с някои изваждам късмет - след Русия сготвих борш и авджи Стоев започна да го хапва и в къщи; След Йордания през миналата пролет прояде хумус в различните му вариации, които правя :) и салата табуле. От Италия обаче едни сфолиатели ме мъчат и вече година и половина след Неапол не мога да се убедя да ги разточа в къщи. С тази рецепта случаят направо е бърз :) има-няма 4 месеца след Флоренция/Болоня завих тези бомбички от тиквичка с пълнеж скарида и крема сирене. Ммммного добри ми се получиха, както каза и съвсем младия баща на внучето ни :heart: Сочна скарида в хрупкава коричка от тиквички. Това е бомбичката от Болоня, на моята не сложих толкова пластове тиквичка, за да се усеща повече скаридата.
Продукти за 6 бр: 
6 броя скариди 
100 г крема сирене 
1 тиквичка около 400 г 
сол и черен пипер 
150г галета 
2 яйца 
олио за пържене
Приготвяне
* Тиквичката се нарязва на тънки, дълги ленти. 
* Посоляват се съвсем леко и  оставят за 30 мин. да им излезе водата - това го правя и когато правя хрупкави зеленчуци, няма нужда водата в тях да се пържи :) Тези са и от оранжерии и съдържат много вода - от моята се отдели около 60-70 мл . 
* Подсушават се на кухненска хартия. 
* През това време се почистват скаридите - главите, вената, черупките им. Опашките им аз оставих, но може и да не се оставят. 
* Посоляват се и подправят с черен пипер ***
* 3 или 4 ленти тиквичка се нареждат накръст. Върху тях се поставя скаридата и до нея  пълна чаена лъжица крема сирене. 
* Краищата на тиквичките се прехвърлят върху тях и фиксират с клечки за зъби (макар да не са много нужни, тиквичките след осоляването са омекнали, добре прилепнали от панировката и не се отварят при пърженето. )
 
 
*** На снимките се вижда, че едните скариди съм поставила сурови, другите са бланширани. Топчиците със сурови скариди трябва да се пържат по ок 4 мин., за да може   скаридата вътре да се сготви. Ако сте сигурни в котлона си и мазнината за пържене -  , знаете, че мазнината не трябва да е вряща на макс, но не и просто гореща. При мен това пържене е на 3/4 от мощността на котлона. Другите са бланширани след почистването в малко вряща подсолена вода - за ок 2-3 мин, докато порозовеят. Така е сигурно, че  скаридата вътре ще бъде напълно сготвена, бомбичките се пържат общо за 2 мин, тъй като лентите тиквичка са омекнали и бързо са готови. Другият начин, за който си мисля, но не съм го правила е да загрея фурната на макс (при мен е 250* с вентилатор), да запържа за по минута топчиците и да прехвърля в тава, а след това за 5 мин на високите градуси във фурната. Сигурна съм, че  и така ще се получат вкусни и хрупкави, защото така съм правила и кюфтета, и шницели и панирана риба - с цел да избегна дългото пържене. 
Продължавам с панирането :-) 
* В една купичка се разбиват яйцата с щипка сол, в друга се поставя галетата. 
* Мазнината се загрява в дълбок и тесен съд - от една страна ще ползваме по-малко олио, от друга - дълбочината на олиото трябва да е  ок 4см, за да се пържат тиквените бомбички на маслена баня. 
* Когато мазнината е готова, приготвените топчици се потапят в разбитите яйца, после добре овалват в галетата, изтърсват от излишната и поставят в загрятото олио да се пържат. Малко по-горе вече писах - 4 мин, ако са със сурови скариди, 2 мин, ако са с бланширани скариди. Степента на котлона е 3/4 от мощността му. 
* Изваждат се на решетка, покрита с кухненска хартия - ако са в чиния, отдолу ще останат влажни и омекнат, а върху решетката си остават хрупкави и отдолу. 
* Сервират се със сос Айоли, или сладко-кисел сос.  Или с какъвто Ви харесва, ако решите да си ги направите. 
 
и малко Болоня :-) Много хора не знаят, но в Италия не само Пиза е наклонена кула. Ето две от Болоня, например. А Болонският университет е най-старият съществуващ университет. 

 
 

 

 


 


   

 
 



5 март 2024 г.

Сос Маринара

 
       Сос Маринара е любим мой вкус от  Средиземноморието. За приготвянето му са необходими само няколко продукта – домати, лук, чесън, зехтин, вино и подправки - все ароматни. Най-често използваните са риган и босилек, но към него могат да се прибавят и много други, които да му придадат съвсем различен вкус – магданоз, каперси, червено вино.. Естествено, най-добре  е да се приготви през лятото със слънчеви домати, но когато сосът ти (моят домашен доматен сос) свърши по средата на зимата, правиш от консервираните домати. Лесен  е за приготвяне - всичко се слага наведнъж, но изисква повечко време покрай котлона - изварява се бавно, за могат подправките да отделят своите аромати и се смесят помежду си.
       Сосът Маринара, както всяка зимнина, може да се приготви, напълни в бурканчета и стерилизира, ако го правите през лятото, с голямо количество домати. Сега през зимата от 3 консерви/буркан Омния по 0,800л домати излиза количество за почти месец :) може да си напълните с врелия сос 2 по-малки буркана (по ок 400мл) и обърнете на капак да се вакумират, а останалия сос използвате в момента - както аз ще направя утре с едни ньоки. Много подходящ за всякакъв вид паста, пица, печени зеленчуци, пържени кюфтета :) и ньоки.



Продукти:
3 консерви по 0,800 л домати (ако го правите с пресни домати, това са ок 2,5 кг )
1 глава лук
4-5 скилидки чесън
1 ч.л. сух босилек (или 20-на листа пресен )
1 ч.л. сух риган (пресен не ползвам, харесвам аромата на сухия)
резен целина ок 100 г (купувам глава целина, почиствам, беля, нарязвам на филии и прибирам във фризера. Когато ми потрябва си вадя по една)
100 мл. зехтин
1 дафинов лист
100 мл червено вино
3-4 с.л. захар
Сол - на вкус, трябва да се пробва, тъй като в консервираните има.

Приготвяне:
* Първо си изберете широка и дълбока тенджера :) в широката по-лесно извира водното съдържание, а трябва да е дълбока, защото сосът хвърля доста пръски, докато се вари.
* Лукът и целината се нарязват на ситно и се запържват за минутка в зехтина до златисто.
* Доматите се пасират грубо, или намачкват с ръчната преса за картофи.
* Прибавят се в тенджерата, заедно с виното, пасираните скилидки чесън и всички останали подправки (без солта) .
* Сосът се оставя да къкри на слаб огън около час и половина.
* Готов е, когато остане почти половината от първоначалното количество.
* Ако трябва да се посоли - сега е моментът :)

Тук вече решавате какво да го правите - в хладилник може да съхранявате спокойно до седмица. З атворен горещ, в хладилник, издържа до 2 седмици. Затворен врял и обърнат да изстине на капачката си - издържа 3-4 месеца.


20 февруари 2024 г.

Калцоне с пиадина /тортила

 

или тортила. Не лаваш, защото те са доста по-тънки листове. Макар че и на тях съм правила пица и въпреки, че ги обичам много тънки, лаваш-пицата не е моето. По-скоро  ги ползвам за направата на разни хапки, или тази йока - кавказка закуска

А калцоне обичам и правя отдавна. Това показаното в линка е с пилешка кавърма, каквото не срещнах в Италия  (чета в онази си публикация, че ще проверя какво е калцонето в Италия :-) ами беше с малко плънка - прошуто, шунка, моцарела и сравнително много тесто, поне от тези, които опитах в Неапол, не съм очарована.) Някой ден ще направя с тесто и в по-близък до оригинала вид, но сега за тези, мързеливите калцонета. Такива питки си купувам от италианските седмици в Лидъл, ако няма - тортили, такива поне винаги има в търговската мрежа. Чудесно предложение за бърза вечеря, или закуска, както Ви дойде. Импровизирането с плънките е просто задължително Simple Smile правя с каквито има изостанали колбаси и сирена в хладилника.

 

Приготвянето е в няколко стъпки: 

 Фурната се загрява на 200*.

Питките пиадина/тортила се поставят на хартия за печене.
Половината на всяка питка се намазва с доматен сос и поръсва с риган, или босилек.
Слага се филе, шунка, колбас, какъвто имате, или искате и нарязани парченца сирена/кашкавали. Колкото повече, толкова повече се разтичат при хапването после.
Празната половина се прехвърля върху плънката.
Намазва се отгоре отново с доматен сос, поръсва с риган, или босилек и поръсва с още настърган кашкавал.
Прехвърлят се заедно с хартията в тава за печене и поставят в загрятата вече фурна.
Готови са за около 5-6 мин . сочна вътрешност от сирената и хрупкава коричка отвън :) :kissing_heart: :heart:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...