6 декември 2016 г.

Блъди мери скариди и млечен сос с кориандър

      Днес е Никулден и почитаме празника с риба на трапезата. Тази година ние ще сме гости на нашия новодомец Николай, но рибата задължително ще бъде освен пържен и пълнен шаран - плакия.  Традиция, какво да се прави. Друг шаран не се приема.  Ако не сте избрали риба за празника, може да погледните всички рибни предложения 
      А тук ще уважим празника с едни скариди :) Блъди мери скариди. Идеята за тях взаимствах от сп. Goodfood, като измених по мой и на човеците  вкус  и добавих млечен сос с кориандър, любим напоследък  
Продукти за 2 порции: 
20-на едри скариди, почистени от главите и от черната „вена”, но с опашките
2-3с.л. зехтин
1 скилидка чесън, фино намачкана
2 ч.л. царевично нишесте
1/4 ч.л. лют кайенски пипер  
50 мл водка
по 2 равни с.л. доматено пюре и кетчуп
За соса:
50г  пълномаслено кисело мляко 
50 г заквасена сметана 
50 г майонеза 
1 фино пасирана малка скилидка чесън
1 ч.л. мед 
2-3 щипки сух копър 
1 щипка смлян кориандър
сол на вкус 
 
Приготвяне: 
* Зехтинът се загрява в голям тиган. 
* Скаридите се овалват в царевичното нишесте и кайенския пипер, посоляват и заедно със скилидката чесън се поставят в тигана. 
* Пържат се минутка-две, докато порозовеят. 
* Внимателно се налива  водката и готви, докато почти се изпари течността. 
* Прибавят се доматеното пюре и кетчупа. 
* Разбърква се и готви не повече от 2 мин. 
* Тиганът се отмества от котлона и скаридите се разпределят в две чинии. 

През това време се приготвя сосът, което приготвяне  се изразява в следното :) всички продукти се смесват. Сосът се сервира охладен, затова е добре да се направи първо той и съхранява в хладилник.  

Честит Никулден на всички, които днес празнуват именния си ден. Нека Свети Николай Чудотворец закриля всички, носещи името му и техните семейства!  
 





1 декември 2016 г.

Канелени кифлички


Искам да съм Карлсон. Или поне приятеля му Дребосъчето, за да мога да му ходя когато си  поискам на гости на  покрива и да ядем канелени кифлички и да пием какао.  А то на нашия покрив на блока само барбекюто слага Мише.  :'(
Страааааахотни са! С много масло, канела и пикантния аромат на кардамон! Не бива да преяждате с тях, умишлено дозата е по-малка - да се изядат наведнъж и на всеки да се паднат по  две-трички :) Ако  се притеснявате от количеството масло (което всъщност не е чак толкова много -  около 150 г - аз и в бисквитките слагам толкова :) Може да смесите в самото тесто равни части масло и олио. А и според моите наблюдения печивата с олио  и на другия ден са  по-меки, отколкото тези само с масло и не  се налага да се притоплят.  Точно така смятам да направя утре със следващата доза :)  От тук ги взаимствах, но яйца не съм слагала в тестото - може да е по-богато, но според мен тестото с яйца е малко по-жилаво за работа. Та ги игнорирах :)  Ама може да ми се доверите, нали знаете :) 
 Последни упътвания и пиша продуктите :) Тестото е меко, но не лепне и приятно за работа. Не съм ги навивала стегнато, за да могат когато втасат и  се пекат да се слепят едни за други :) Не знам защо, но така помня едни отколешни кифлички в една баничарница тук, от която съм хапвала най-вкусните гевреци и  кифли. Пък то сегашните кифли  кифли ли са ;D  В един момент обаче реших да сменя дизайна и половината ги направих на възелчета ::)  Крайна бройка - 9 кръгли и 5 възелчета. С прилична големина. Ако са по-малки, ще станат повече бройки, а ако искате да са единични , незалепнали за сестричката си кифли - може да ги сложете на по-голямо разстояние една от други, или в хартиени капсули за мъфини. Така всяка ще си има своята собствена външна обиколка.
По замисъл трябваше да бъдат със стафиди. Но се оказа, че свършили, та щедро отпуснах сушени червени боровинки :)
Брашното е Ола на София мелуниверсално пшенично, с ниско пепелно съдържание и добри хлебопекарни свойства, подходящо за приготвянето на широка гама тестени изделия. До сега някакси го пропусках този вид брашно, но много ми хареса резултата с него.

Канелени кифлички 

Продукти: 
240 мл топло прясно млкяко 
60 г масло  (най-долу съм споделила за масло/олио в тестото) 
60г захар
21 г прясна мая (1/2 пак) или 7г суха 
380 г бяло пшенично  брашно + още шепичка за разточване  - "Ола" София мел 
щипка сол 

За плънката: 
зърно кардамон ситно счукано 
2 пълни ч л канела, 
60г масло
1 ч.ч. сушени червени боровинки (или стафиди) накиснати в 30 мл плодов сок, или ром :) (за минутка на ниска степен в микровълновата)
80 г кафява захар 

За намазване:
1 яйце с 1 лъжица прясно мляко и още 2-3 лъжици захар за поръсване 


Приготвяне:
* Всички продукти за тестото сложих в хлебопекарната и омесих ;D на програма тесто.  Там и втаса тестото.  Ако ще замесвате на ръка - маята се шупва в топлото прясно мляко с малко от захарта и малко брашно. Когато е готова (шупнала) се смесва с останалото брашно, захарта, щипката сол и мекото масло.
* Втасалото тесто се разточва на дълъг правоъгълник, широк ок 30 см. -за да стават с повече обиколка охлювчетата.  Както и да го разточите, дебелината трябва да е около 4-5 мм.
* Накиснатите сушени плодове се смесват със захарта, канелата, фино счуканото зърно кардамон и разтопеното масло. 
* Тази смес се разнася почти равномерно  по кората, която се навива на руло и нарязва напречно на парчета с дебелина ок 2,5 см.  Както и да ги нарежете - важно е дебелината да бъде еднаква. 
* Нареждат се в тавата за печене, застлана с пекарска хартия - разстоянието между тях ще определите сами, като имате предвид, че докато втасват и се пекат стават двойни :)  
* Оставят се да втасат още ~ 30 мин., намазват се с разбитото яйце с прясно мляко и поръсват с кафявата захар.  Тя е по желание - на следващия ден тази захарна коричка пак е хрупкава, но не толкова нежна, както в деня на печенето. 
* Пекат се в загрята на 190* фурна  - на средна скара, около 20-25 мин - до зачервяването им . Знаете изпеченото тесто като се почука с възглавничката на пръста как тупка :) на кухо.
* Изваждат се на скара и охлаждат.  Ако успеят. През това време какаото, или млякото да са приготвени в чаши :) 

  

Другите кифли - на възелчета. В останалата една трета от разточената кора сложих плънка само на половината. Захлупих я с другата половина от кората и нарязах на ленти с ширина 2см.  Лентите просто ги вързах на възелчета и пъхнах краищата под тях. 



Да се чудиш на кои да посегнеш :) Аз посегнах първо на възелчетата 




ПП: Допълвам :)
Отрязаните парчета руло поставени в  хартиени капсули за мъфини - така пак си втасаха, но не залепнаха едни за други.  

Тестото: В тестото сложих 40 мл олио и 20 мл масло. Ами не ми харесаха толкова, колкото само с маслото :)  Ще си ги правя само с масло вече. Тези с маслото на следващия ден си ги стоплих за по 20 сек. в микровълновата и отново бяха прекрасни :) 




23 ноември 2016 г.

Ostuni - La Città Bianca. И салата от макарони с шунка :)

Още една разходка до Пулия и най-най-най-белия град, който някога съм виждала. Остуни - La Città Bianca . Град от каменната ера, много пъти събарян, опожаряван, изграждан отново. За последен път от гърците, които в порив на аристократизъм са го изградили от розово-бели камъни и изваяли средиземноморското бижу сред зеленината наоколо, съвсем близо до морето. „Astu-neon“ - нов град. 
 
 Естествено, това е старата част на града. Новата пак   е каменна, но съвсем не толкова бяла. Макар и тя да е много красива. 
 
  
Блестящият бял град със своите метаморфози. След златната ера през ХІІІ- ХV век, културен и военен подем и разширяване на крепостните стени на града, през ХVІІ век следва упадък, а чумата покосява голяма част от населението. За да дезинфекцират са започнали да варосват сградите си и тогава градът се е сдобил с името си Белият град. 
 
 За последен път градът се възражда по време на владичеството на Бурбоните, а центъра се измества на площад Свобода   (piazza Liberta), където сега намира градската управа и паметника на  свети Оронзо, спасил града от чумата. 
   
  
 
 
 
Най-интересното място в Остуни   е историческият център. Издига се на висок хълм насред града и все още гордо показва своите окъпани в бяло сгради и отбранителни стени. А в неговия център  се издига главната катедрала на града - построена през ХVв, тя впечатлява с красивата си розетка над главния вход и двете барокови капели в интериора.
 
 
 
 
 
Заради близостта си до летни курорти и  плажове, през лятото Остуни приема толкова туристи, че, заедно с местното население, броят им достига до 100 хил. души. Любопитна тенденция е и все по-големият интерес на северноевропейците, които се заселват в града.  Тук намират всичко, което търсят – хубаво време, приемлив стандарт на живот, качествена разнообразна храна и темпераментни домакини.
  
Самата разходка из лабиринта от тесни, светещи от белота улички си е незабравимо преживяване. 
 
 
 
 Още снимки от Белия град - тук в албума 

А сега - Бърза салата от паста с шунка  (в случая-фусили. Винаги съм ги харесвала повече от други видове паста, тъй като в спиралките се задържа много сос) 


Продукти:
200 г фусили (или други макарони) 
200 г шунка 
5-6 кисели краставички 
1 кисел/маринован морков
 200г майонеза
100 заквасена сметана
1 кисела ябълка (грени смит)
сол, черен пипер
50 г пармезан, или друго подобно твърдо сирене за поръсване


Приготвяне:
* Пастата се сварява в подсолена вода за време, указано на опаковката (7 мин)
* През това време се нарязват на ивици: киселите краставички, шунката и морковите. Ябълката се настъргва
* Сварената паста се охлажда на течаща вода и се поставя в дълбока купа.
* Прибавят се останалите продукти и обърква добре.
* Поръсва се с пармезана.




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...