22 март 2017 г.

Пухкави и сочни пържени кюфтета


      Сигурно малко са хората, които не обичат пържените кюфтета сочни, а жестоко препържени  . През годините се убедих, че по-сочни остават, когато ги овалям в брашно и оставя така, да си дръпнат брашното - хем после не остава по дъното, хем не прегаря по тях.  Задължително мноооого, ама много  добре омесена кайма  и престояла 12 до 24 часа в хладилник. Желателно е каймата да бъде смляна под наблюдение    т.е. в месарския магазин вместо да си купите готова, купувате си месо и ви го мелят. Аз харесвам на ситна машинка. И в повечето случаи си го меля в къщи, благодарение на безценната ми електромесорубка.  В каймата добавям подправки, лук, яйце и или накиснат в прясно мляко сух хляб, или настърган на ситно картоф. С последните две не прекалявам, разбира се    И в двата случая  кюфтета са сочни. Но си отстоявам около час пред котлона. 
      Откакто видях  тази хитринка на пържените кюфтета при Ани, пърженето  се сведе до минимум, а крайният резулатт с кюфтетата е повече от вкусен. И както казват моите мъже - пържените кюфтета са най-вкусната гарнитура на всяка пържола.  Опитайте така да ги "изпържите" и вие, независимо какви подправки ще сложите - ясно ми е, че подправките са въпрос на вкус и ако за нас идеалната подправка на кюфтетата  е 2/1/ 0,5        кимион/чубрица/риган, то за други хора перфектната подправка е само чубрица.  И няма никакво значение дали ще бъде 100% телешка, 100% свинска, 100% глиганска :) или смес. Важното е, ако е свинска, да не бъде мазна каймата.  Моята обикновено е някаква смес, но точни пропорции няма.
       Да видим дали някой ще опита да приготви така    Пухкави и сочни пържени кюфтета 

Продукти: 
1 кг. смляно месо 
1 голяма глава лук 
средата на 2 дебели филии хляб, накиснати в прясно мляко, ИЛИ  2 средни картофа 
1 яйце 
1 с. л. кисело мляко с 1/2 ч.л. сода за хляб 
връзка магданоз 
1 равна с.л. кимион 
1 равна ч.л. чубрица 
1 равна ч.л. черен пипер 
1/2 ч.л. риган

олио за пържене 


Приготвяне: 
* Каймата се поставя в подходяща за месене, голяма купа. 
* Лукът се нарязва съвсеем ситно, или настъргва. 
* Хлябът се изстисква добре от млякото (или настъргват обелените картофи на ситно ренде, ако се ползват картофи, вместо хляб).
* Нарязва се и магданоза и  заедно с яйцето и подправките се прибавят към каймата. 
* Омесва се много, много добре с ръце :) може да ползвате и бъркалките на миксера за тесто, но с ръце е най-добре. 
* Купата се завива с найлонов плик/фолио за свежо  съхранение и оставя в хладилника да почива поне 12 часа. Може и след 30 мин. пържите, но резулатта с престояването в хладилника е по-добър. 
* В тигана се налива олио за пърженето - не повече от 2см. 
* Фурната се включва да загрява на 200*. 
* Голяма тава се застила с хартия за печене***. 
* Каймата се премесва още веднъж. 
* С намокрени с вода ръце се взема от каймата и оформя топче, което леко се приплексва -  но съвсем леко.  
* Поставят се в загрятото вече олио и пържат от всяка  страна за по  1 - 1,5 най-много 2 мин. - толкова, че да се запечата месото. Не на най-силна степен на котлона, а на 2/3 от мощността му.
* Кюфтетата се изваждат в приготвена тава с хартия за печене. 

* Когато всички са готови, фурната вече също е загряла :) и тавата с кюфтетата се поставя в нея, на средна скара. 
* За около 15 мин. са готови. 



*** Така времето за  приготвяне на сочни пържени кюфтета става около 30 мин.  Два пъти по-бързо, отколкото ако ги пържите само на тиган. Ползвам хартия за печене, защото така тавата се мие много по-лесно след тях :) 

16 март 2017 г.

Кроасани с масло. Пълнозърнести :)

      Публикация отзад напред :smile1: Започвам  със заключенията по правенето на кроасани. Кроасани с масло, но не от бутертесто,  а от собственоръчно направено хилядолистно   (Plunderteig ) тесто, което  е с мая и мляко.  Времето като сбор по работата с тестото, оформянето и печенето е не повече от час и половина.  Но реалното време, през което се извършват всичикте процедури е ден, ден  и половина . И още 15мин. за насладата да се разтапят тези въздушни, с хрупкава коричка от семена, ухаещи на масло кифлички между езика и небцето :girl_in_love: Вярвайте ми, вкусът си струва. Нищо, че от дозата излизат има-няма 16 броя ;D Кроасаните от пекарните (изключвам онези пакетираните)  миришат не само на масло, но и на маргарин и промишленост :) а , както девойчето ми казва "Не харесваме нещо, в което не знаем какво е сложила мама". Това не са кифлички, с които да си напълните коремчето, докато гледате телевизия, или четете книга, а кифлички, на които да се насладите на всяка хапка, нищо-друго-правейки, защото мисълта ви ще е заета само с вкуса им.  
      Времето за приготвяне може да се съкрати до половин ден, ако вместо за 2 часа в хладилника тестото се прибира за 10 мин във фризера след всяко разточване, но точно тук ( с пълнозърнестото брашно) реших да си карам по учебник. 
      Така че ако решите след тази публикация да си ги направите, трябва да сте сигурни,  че ще имате два дни, през които да се завъртате  в къщи през час и половина-два, за да разточвате и прибирате тестото в хладилника. Самото тесто е много приятно за работа - в зависимост от големината на жълтъците брашното може да варира с 50 гр., но това не е толкова важно, тъй като докато се меси, то си показва дали иска още мъничко да се добави. Тук даденото количество на брашното е за пълнозърнесто - 540 г,  а с бяло брашно количеството е 500г.  Вече няколко пъти правя хляб с новото брашно на София мел - пълнозърнесто  И както при Хачапури-те от типово брашно споделих, така и така си хапваме тестени изделия, по-добре да бъдат с по-здравословното брашно. 
      Кроасаните с масло не са с плънка и може да си ги намажете топли-топли с шоколад, сладко, с още масло, или гарнирате с парче сирене. Ароматно и то в този случай. Имам опасения, че ако се сложи тежката плънка на шоколада, или сладкото в тестото, то няма да успее да бухне така, затова си ги гарнирам отделно. Някой път ще ги направя със (твърдо) сирене в  тестото - при последните 2-3 разточвания. Но за това, когато ги направя. Кроасаните с масло  не са кифлички, с които да си напълните коремчето, докато гледате телевизия, или четете книга, а кифлички, на които да се насладите на всяка хапка, нищо-друго-правейки, защото мисълта ви ще е заета само с вкуса им.  
      Единственото, което ни трябва в случая е търпение. Но съвсем честно Ви казвам, че правенето им само звучи дълго и плашещо, а съвсем не е такова. През времето между етапите може да свършите куп домашна работа, да си говорите с приятелки, или пък просто да си лентяйствате пред телевизора.  Приключих с заключенията :smile1: и давам рецептата. 
Продукти: 
1.
100 мл топла вода (37*) 
20 г жива/прясна мая (или 7 г суха) 
1 с.л. захар 
2 с.л. брашно 
2.
540 г пълнозърнесто брашно София мел 
200 мл топло прясно мляко 
50 г захар 
50 г разтопено масло 
1 ч.л. сол 
2 жълтъка 

250 г масло 
~40 г  брашно 

~ 100 г семена за поръсване - ленено семе, белен сусам, белен слънчоглед, мак 
1 белтък с 2 с.л. олио  и 1 с.л. вода за намазване 

още ~ 100г брашно за месене, точене 

Приготвяне: 
* Маята със захарта и брашното по т. 1 :) се разбъркват с топлата вода и оставят за 15 мин. да се активира маята. 
* От т. 2. :) брашното се пресява със солта в купа за месене. 
* Прибавя се захарта, топлото прясно мляко, разтопеното масло, жълтъците и шупналата вече смес с маята.
* Разбърква се първо с дървена лъжица, а после събира на топка с ръка. 

* Изважда се  на плота/масата и меси с ръце около 5-6 мин., докато се оформи гладка, нелепнеща топка тесто. 
* Намазва се с олио и поставя в найлонов плик /или в намаслената купа да втасва. Аз го оставям в хладилника да втасва бавно, за 4 часа, така и така се правят бавно :)  
* През това време се приготвя маслото. Трябва ни на тънка плочка, която ще сложим по-късно на тестото. 
* Студеното масло се поставя в купа, заедно с брашното и се омесва с ръце, докато поеме брашното. Тъй като брашното често пъти е смесено с вода, това се прави за да може брашното да поемете тази вода от маслото, когато се пече.
* Смесеното с брашно масло се поставя между два листа свежо фолио (или хартия за печене) и "начуква" с гладката част на чукче за пържоли, или с точилката, така, че да се оформи квардрат с големина ~ 20/20 см.  Прибира се в хладилник да се охлажда. 

* Тестото се изважда от хладилника и поставя на работния плот. 
       От тук следва точене, сгъване и охлаждане. При точенето плота се набрашнява, но когато се прегъва тестото излишното тесто от разточения лист се изтупва.  Кората се точи  само напред и назад, за да се оформят добре пластовете, не във всички посоки. 
* Тъй като трябва да се разточи на правоъгълник, много лесно това се получава като се направи разрез на кръст отгоре на топката тесто. Четирите края се разтварят, разточва се !! напред-назад, докато се изтъни до 1см.  и тогава се получава приличен правоъгълник :)  с ширина мааааалко повече от плочката масло. 
* В единият край на кората тесто се поставя маслото (без фолиото, разбира се)  и се загъва напред като плик.
* Отново се разточва на правоъгълник (напред-назад), дълъг долу-горе три пъти повече от ширината) .    Ако встрани остава тесто без маслото, може да го изрежете :) от него се получават много вкусни мини-пърленки :) 

* Сгъва се, пак на три пъти напред и завива  със свежо фолио. Прибира в хладилника за час (час и половина). 
* Процедурата с разточването се прави 6-7-8- пъти, по желание, но не по-малко от 5, като между всеки 2 разточвания завитото във фолио тесто почива за поне час в хладилника - трябва да се работи с добре охладено тесто. Работният плот се поръсва винаги с брашно.  Стаята, в която се работи не трябва да е много топла, тъй като маслото ще излезе от тестото, затова точенето се прави бързо и сръчно :) самото тесто е много приятно и леко за работа. 
 
* Последната "почивка" на тестото в хладилника преди оформянето на кроасаните е по-дълга. Тъй като повече време ще се точи и оформя тестото е добре то да бъде много хубаво охладено. Тук аз го оставих да пренощува в хладилника. 
Тестото се разделя на две части. 
* Точи се кора с дебелина 4-5 мм. - отново напред/назад, така, че пластовете тесто да  бъдат фронтално към нас. 
* Отрязват се краищата, а кората се нарязва на триъгълници, в основата на които им се прави  цепка от 2 см :) 
 * Двете крайчета в основата се придърпват в страни и завива напред на руло. Това със срязването в основата се прави за да не се натрупва дебелина в средата и да може да се изпича равномерно тестото.  Сега краищата могат да се завият напред, да се оформи полумесец, но може да се оставят и прави. 
 
* Покриват се (отново със свежо фолио и кърпа) и оставят се да втасат, докато удвоят обема си.
* Намазват се с четка с разбитите белтък с водата и олиото и поръсват със семената. 

* Пекат се в предварително загрята на 200* фурна (без вентилатор) за около 20-25 мин. Бих казала до зачервяване, но зачервяването при пълнозърнестото тесто не си личи кой знае колко. 
Изчакайте само 5 мин. преди да отхапете :ok: :nyam: . 


Най-вкусни са топли. Ако искате да ги имате за закуска, оформете ги вечерта и оставете в хладилника да втасват. Сутринта извадете и докато загрява фурната оставете на стайна температура. Следва намазването, поръсването със семена  и печене.  Нищо работа вече :smile1:

 




11 март 2017 г.

Крем-супа от броколи

  
      Още една рецепта за супа и то с харесваният и отглеждан от мен в последните  две години зеленчук броколи :)  Кой да повярва, че ще намери място у нас на масата, но е факт. Тази зима много често като гарнитура, задушен набързичко с масло. У нас супи се хапват целогодишно, но ще използвам това, че зимата им е сезона :) и ще предложа рецептата за тази кадифена, ароматна крем-супа от броколи.

Продукти за 4 порции: 

1 глава броколи (около 500-600г) 
1 голям картоф (~350г) 
1 парче праз лук - около 20см. 
4-5 скилидки чесън 
сол на вкус 
2-3 лъжици олио 
5-6 стръка магданоз 

~ 100 мл течна готварска сметана 
1 ч.л. чесън на прах 
1 с.л. препечено брашно
2 с.л. масло 

Приготвяне: 
* Почистеният картоф се нарязва на едри кубчета;  парчето праз на малки шайби и заедно със скилидките чесън и олиото се поставят  в 1л. подсолена вода.  Варят се до омекване на праза и картофа - около 15 мин. 
* Прибавя се нарязаният на едро магданоз и тенджерата се отмества от котлона. 
* Паралелно с тази тенджера на котлона се поставя друга, в която се подготвят броколите :) 
* Главата броколи се накъсва на розички, измиват се в гевгир, или цедка и поставят във вряща подсолена вода, в която се варят не повече от 3 до 4 мин. Отцеждат се. 
* Сипват  се в тенджерата при сварените картофи и всичко се пасира. 
* Прибавят се маслото е чесъна на прах/гранули. 
* Тенджерата се връща на котлона. Брашното се размива в сметаната и налива към супата. 
* Когато започне да къкри - около 2-3 мин, крем супата е готова и се отмества от котлона. За последен път :)
* Сервира се с крутони - ако забравите да си направите, винаги има вариант да сложите  от "перлите за супа". 


6 март 2017 г.

Супа от коприва

      Колкото ветровито и мрачно да беше  днес, пролетта се показва, а заедно с нея и вси'те зелении по дворове и градинки.  А в изминалите слънчеви почивни дни толкова се бях засилила да търся коприва, че почти с  лупата съм я брала :) но пък така си намерих и малко лапад. С лупа не, но с ножица и ръкавици се въоръжих. И днес я сготвих супата, съвсем подобно на любимата ми спаначена супа със сирене, с тази разлика ,че копривата бланширах предварително. Не знам дали наистина е толкова богата на желязо, както се препоръчва, защото се готви и кой знае колко малко е останало от минералите в супата, но пък е гарантирано вкусна :) за любителите на постни супи. Е, ако не постите, гарнирайте си я със сирене. Както аз правя със зелените супи. Със сигурност и на пазара ще се появи копривата скоро-скоро, но ако като мен сте предубедени към тази, която продават там - хващайте гората в следващите почивни дни. 
      И преди да започнете да готвите супата от коприва, първо си сложете ръкавици - продават ги по 10ст. във всяка аптека, не си струва да си жулите ръцете - дори и млада да е, копривата  е люта :) 
Продукти за 5 панички :): 
400г връхчета от млада коприва 
3-4 стръка пресен /зелен лук
1 среден  картоф (~200г)
1 голям морков (~150г)
парче пащърнак (~ 100г) 
1 суха сладка червена чушка 
5-6 с.л. олио 
сол на вкус 
2 с.л. масло 
5-6 стръка пресен джоджен (или 1ч.л. сух)

1 отворена :) шепа фиде /или 3-4 с.л. ориз 

За застройка: 
1 яйце и 3-4 с.л. кисело мляко 

сирене (по ~100г за купичка) 

Приготвяне: 
* Копривата се почиства и измива в голяма купа със студена вода. 
* През това време в тенджера се кипва  ~ 1,5-2 л. вода. 
* Почистената коприва се пуска във врящата вода, тенджерата се отмества и оставя така да постои 7-8 мин. 
* Отцежда се и нарязва, а отцедената вода НЕ се изхвърля :) оставяте я за едно изплакване на косата с нея :) 
* В олиото се запържва  нарязания лук и настърганите пащърнак и морков за 2-3 мин. 
* Прибавя се ситно нарязания картоф,  начупената на дребно суха чушка и налива около 1,5 л. вода. 
* Когато заври се посолява на вкус, а след 5-6 мин. се прибавят копривата, нарязаните листа джоджен  и фидето/ориза. 
* Ври още 8-10 мин - колкото да набъбне фидето, или ориза и тенджерата се отмества от котлона. 

* Прави се застройка - яйцето се разбива с киселото мляко и към него се прибавя черпак по черпак от врялата супа :) докато течността в купата със застройка стане поне 4-5 пъти повече, отколкото е била първоначално. Затова е необходимо да изберем голяма купа за застройване.  След това връщаме застройката в тенджерата със супа и разбъркваме добре. Тук е момента да се прибави маслото и сиренето, за да може последното  да омекне от топлината на супата, но точно това ми сирене не е от най-твърдите и изчаках малко да поизстине супата, за да не търся после и него с лупа в паницата :) 


1 март 2017 г.

Хачапури

      Хачапури  е грузинско национално тестено изделие -  пита със сирене (нещо като познатите ни гюзлеми). Името произхожда от думата  "извара" ("хачо") и "хляб" ("пури"). Приготвя се затворено или полуотворено. Съдържа голямо количество сирене, като теглото му е около два пъти повече от това на брашното.  Името е патентовано от Националният център за интелектуална собственост на Грузия заедно с още 36 национални храни и напитки. 

      Най-известните са имертинските - кръгли, затворени, с плънка по средата (които днес показвам) и аджарските  - във форма на лодка, полуотворени, а плънката е залята с яйца. По-малко известни са мегрелски - кръгли, но със сирене поръсено отгоре; рачински - с плънка фасул вместо сирене; кудбари - с пълнеж месо; хичини - с плънка от картофи със сирене.  
      Моите са някаква вариация на имертинските хачапури, тъй като в плънката има спанак (в някои краища както разбрах се слага), а сирената ми освен извара са твърди, но други наши - пушен кашкавал, овче сирене и кашкавал. Класическите грузински сирена за хачапури са  имертинското чкинти-квели, сулугуни, осетинско сирен, чанах, овче .
     Вариантите за приготвяне на тестото са различни - с мая  или сода за хляб; с кефир, кисело мляко, или сметана. Тестото е меко и еластично, както се казва Smile но е факт, че лесно се работи с него и не лепне по ръцете.  Днес съм ги приготвила с типовото брашно на София мел.  По-високото  пепелно съдържание на брашното е предпоставка за по-ниска калоричност, което го прави подходящо за приготвянето на по-диетични тестени изделия. А с толкова сирене тези хачапури може да се каже, че са доста калорични. И неприлично вкусни.
       Имаше период от около 2 години, когато изцяло бях заменила употребата на бялото брашно в къщи с типово и пълнозърнесто. И пак си се получаваха вкусни тестените изделия, явно е въпрос на навик, към който трябва да се върна скоро, тъй като всички знаем, че белите продукти не са най-здравословни. 

      Могат да се изпекат във фурната, или  на тиган, под капак, на не много силен котлон, за да успее тестото да бухне.  Докато се пекат питките се надуват като гъбки, но после,  когато се извадят топлият въздух излиза от тях и коричката се отпуска върху сиренето. Девойчето ми Жул имаше късмета да ги опита  почти веднага след изваждането и заяви, че по-вкусни питки скоро не е яла :) и нищо, че ще изстинат, иска и на другия ден такива да си носи на работа.
      И преди да напиша рецептата, ще спомена, че може да си ги направите и от любимо хлебно тесто, но и това е лесно, а и вкусно - с масло и яйца. Може да го замесите в машината за хляб и втасате пак там на програма тесто. А може да си направите двойна доза, за да имате за два дни :) човек не им се насища с едно хапване.  Излизат 7-8 питки - зависи с каква големина ще бъдат (съобразена с тигана, на който ги печем :)) 


Хачапури 
За тестото: 

200 мл топло прясно мляко 
100мл топла вода 
100 г масло 
2 яйца 
20 г жива мая (7 г суха)
700г брашно 
2 ч.л. захар 
1 ч.л. сол 

За плънката: 
200 г пушен кашкавал
200 г кашкавал (овчи, твърд)
200г овче сирене
200 г извара
2 кубчета замразен спанак 
1 яйце 
1 ч.л. чесън на гранули 

~ 50 г масло за намазване 


Приготвяне: 
* Сирената се настъргват и смесват с останалите продукти за плънката. 
* Разбъркват се с вилица и с мокри ръце се оформят на 8 топки, по-големи от яйце :)

* Тестото се замесва - към топлите мляко и вода  се прибавя разтопеното масло, захарта, маята и разбитите с вилица яйца. Малко по малко към тях се прибавя и брашното, а на последното прибавяне и солта. 
* Тестото е меко, но не лепнещо. Завива се със свежо фолио и оставя за 25-30 мин. да втаса на топло място - удвоява обема си. Както писах това може да бъде направено в хлебопекарната. 
* Тестото се разделя на 8 равни части - много лесно се получава, като цялото тесто се оформи с ръце на плота като цилиндър и така се нарязва на сравнително еднакви части. Ако ви се играе - може и да си ги разтеглите :)  Работният плот сеп оръсва съвсем леко с брашно. 
* Всяко парче тесто се оформя с ръце/или точилка на питка върху плота. 
* В средата и се поставя сиренова топка от плънката. 
* Краищата се събират нагоре, като кошничка и прищипват, да се затвори добре плънката. 
* Получената "топка" се обръща със слепената част надолу и отново с ръце/или точилка се  изтънява на кръг, с големина колкото дъното на тигана (~22см) , в който ще ги печем (или съобразяваме с тавата на фурната, колко питки ще се съберат в тавата - обикновено 4 по ~ 22см. ) Когато се оформя питката с точилка стават по-равномерни, но пък точилката изкарва всичкия въздух от питката и тестото :) а когато има повече въздух знайно е, че се надува и изпича по-хубаво. 
* Тиган с дебело дъно се загрява на котлона. Когато е много добре загрял, степента на котлона се намалява - на 1/3 от мощността му. 
* Готовата питка се поставя в тигана - сух, не намаслен! - ако има повече полепнало брашно по нея се поизтупва. Тиганът се затвваря с капак и питката пече по около 4-5 мин. от всяка страна.  Наглеждат се, докато се зачервят. По време на печенето парата ги издува отвътре и те стават като гъбки :) но после, докато се охлаждат горещия въздух излиза и те се прибират. 
* Докато се пече едната могат да се приготвят следващите питки - има достатъчно време. 
* След като се извадят от тигана се намазват с масло от двете страни и оставят 5-6 мин. да починат, преди да се нарежат. Защото като се нарежат веднага им се посяга, а врящото сирене много пари, вярвайте ми :) 




24 февруари 2017 г.

Телешко задушено с картофи и карамелизиран лук

       Младо и крехко телешко месо трудно се намира у нас. Факт. В голяма част от месарските магазини продаваното за телешко е няколко поколения по-старо и най-добре се готви, когато се смели на кайма :) И етикетите с "прясно охладено" са много подвеждащи, тъй като голяма част (от всичкото месо, не само телешкото) е  "прясно размразено" - ако се случите рано сутрин в магазин, все ще случите на някои от месата, все още с леда по тях. За щастие, в последните 2-3 години се намира и истинско телешко, младо, което се готви сравнително бързо. Просто трябва да обиколите повече месарници  и ще попаднете на истинско телешко месо. За София мога да препоръчам "Вашата месарница" и "Партньори 97",  за Стара Загора магазин Риц, но за другите градове :) нямам информация. Млечно телешко (това не означава съвсем младо теле, а теле, което се храни с мляко) има и в Метро, но цената му там е повече от висока за масовия потребител. Лично на мен най-много ми харесва вратното месо :) , но то пък се намира още по-рядко. 
      Ако обаче не сте сигурни във възрастта му,  пригответе се за малко по-дълго готвене -  задушено, където сухото телешко месо няма да изсъхне, а ще се задуши под карамелизирания лук и фолиото. Задължително запечатано в мазнина преди готвене, разбира се.  По този начин отдавна правя сходното глиганско месо и никой няма оплаквания, че му е жилаво, или сухо. Крехко, топящо се в устата червено месо.
      Карамелизиран лук и друг път съм писала, че си правя, когато имам повече свободно време и затварям в бурканчета, още врял, за да се вакумира и издържи няколко седмици в хладилника. Защото имаме няколко любими манджи, в които го влагам. 


Ето рецептата за това крехко

задушено телешко месо с картофи и карамелизиран лук 

Продукти за 6-7 порции:
1.3-1.5 кг.  телешко месо 

3-4 с.л. олио 

7-8 средни картофа
1-2 моркова  за цвят
3-4 лъж. доматен сос 
2 с.л. универсална зеленчукова подправка (или 1/2 връзка магданоз, 1 чушка и парче целина) 

сол на вкус (подправката е солена)

за карамелизирания лук:
~ 600-700 г. лук
~100мл червено вино
3-4 с.л. оцет
50-60г масло и 1-2 с.л. олио 

2 равни с.л. мед, или захар
сол на вкус,  черен пипер и щипка риган

Приготвяне: 

* Месото се нарязва на големи парчета- примерно като пръстите  на ръката. 
* Овалват се в брашно. 
* В широк тиган се налива олиото и месото запържва/запечатва от всички страни за по минута. Изважда се в тава, в която песле ще се прибавят и останалите продукти за готвенето - т.е. голяма :) около 2,5 л. 
* Картофите се белят, нарязват на едри парчета и заедно с морковите прибавят в тавата около месото. Налива се 700-800мл вода. 

* През това време се приготвя карамелизирания лук: нарязва се на полумесци, посолява и претрива добре с ръка - така се готви по-бързо.
* Слага се  заедно с маслото и олиото в  тиган или тенджера (с капак) на котлона, и се задушава на слаб котлон, под капак, докато се изпари водата, която си е пуснал лука при осоляването.
* Когато остане на мазнина се прибавя оцета;  малко по малко се прибавя от виното, докато го поеме всичкото и остане пак на мазнина. Поръсва се захарта/меда и ригана и когато лука е вече карамелизиран - съвсем леко покафенял, освободен от собствените си захари и с  помощта на вложената захар Smile и останал само на мазнина -  значи е готов.   


* Универсалната подправка и доматения сос се смесват  с 3-4 лъжици вода и солта - ако е без подправка обикновено трябва 1 равна с.л. сол, ако е с подправката - 1 ч.л. сол.  Това смесване го правя в тигана от запържването на месото, за да може да се оберат и дребните парченца от карамелизацията му :)   
* Върху месото и картофите се разпределя готовият карамелизиран лук. 
* Върху него се налива  сместа :) с доматеното пюре. 
* Тавата се завива плътно с алуминиево фолио (да се запечата добре) и поставя във фурната да се готви - за 30 мин. на 200*, след което градусите се намаляват на 160 и готви 1,5 до  2 часа, ако не сте сигурни във възрастта на телето :)  Ако месото е от млечно телешко е готово за 1 час. 

17 февруари 2017 г.

Свински руладини със сушени кайсии и печен лук

      Руладините настрани, но мога да кажа, че правя много, много вкусни броколи с масло  На бас, а  :wink1:  Идеята за тези рулца от свинско месо със сушени кайсии печен лук е съвсем тривиална - преди 10 дни ги хапвахме на вечеря  в един ресторант. Авджи Стоев  естествено отдели сушените плодове, но това не попречи да ги приготвя в къщи - той и тук си ги отдели. Затова  пък младите хора много харесаха новия вкус със месото. Бих ги направила в предните почивни дни, но купените кайсии се оказа  вкусни :girl_haha: и свършиха още преди да е свършил работния ден, в който ги купих. 
      Вместо на руладини може да се завие едно голямо руло,  с плънка не само в средата и  да се изпече за по-дълго време,но така имаме повече  фина коричка по месото. Избрала съм месото да бъде от врат, тъй като е сочно и крехко, но може да бъде шарено от плешка, или бут, а ако обичате по-сухо месо - от филетата. Месото, нашарено с мазнина  остава сочно и не изсъхва по време на печене.  А сладко-киселят вкус на кайсиите му приляга много добре. 

 
Руладини от свинско месо със сушени кайсии печен лук 

Продукти за 4 порции: 
~ 1,2 кг цяло парче свински врат 
любима подправка за печено месо ( моята е смес от кимион, черен и червен пипер, сол, маааалко кориандър, чесън на прах/гранули)

4 глави лук 
~250 г сушени кайсии 

150 мл бира 

2-3 лъжици брашно 
2-3 лъжици олио 

за гарнитурата: Задушени броколи и моркови с масло 
1 глва броколи ~ 600г 
~ 200 г дребни моркови 

60г масло 
сол 
1-2 скилидки чесън/или чесън на гранули  
Приготвяне: 
* Месото се изрязва с нож на голям лист,  с дебелина около 1,5 см. Лесно се прави -  притиска се с лявата длан отгоре, а с дясната и с остър нож  :girl_prepare_fish: започва да се изцепва от него месо, с дебелина ~ 1,5 см. и така се върти по парчето месо, докато свърши. Получава се един голям лист месо, който е подходящ за голямо руло, но за нашите руладини се разделя на 3-4 части. 
* Покрива се с парче свежо фолио и начуква - не толкова да изтънее още, колкото да се окрехкоти месото. 
* Подправя се  и прибира  в хладилник  за няколко часа ( при мен се случи за 36 часа) 
* Някъде през това време се приготвя печеният лук - в парче фолио се завиват почистените глави и пекат във фурната, докато омекнат - около 60 мин. на 180*. Може да си изпечете повече глави лук, защото има една салата от печен лук, овкусен само с оцет, олио и сол, която като малка много обичах и докато зимата не си е отишла може да опитате. 
* Месото се изважда от хладилника. Разстила се върху лист свежо фолио (по-малко цапащо е) 
* В единият   край на всяко парче се нареждат ред кайсии (по една :girl_haha:  тези, които виждате на готовите са за мен и са по две)  и парчета от печения лук. 
* Завива се на стегнато руло и  "зашива" с клечки за зъби или завързват с конец).  
* Така оформените рула се овалват в брашно, изтръскват от излишното и запържват/запечатват в олиото  за по минута-две отвсякъде. 
* Изваждат се - направо в плик за печене (или в тава).  
* Налива се бирата, завързва се плика  (или завива тавата с фолио, но ако е в тава ще трябва още толкова количество вода) 
* Пече се в загрятата вече фурна на 170* около 90 мин. 
* Изважда се и оставя за 10-на мин., преди да се извади от плика и нареже.  
През това време се приготвя гарнитурата:
* Морковите се почистват, нарязват и поставят в около 1,5 л. подсолена вода да се варят. 
* Главата броколи се накъсва на розички. Поставят се във врящата вода 10 мин. след като морковите са се варили. 
* Варят се заедно още 4-5 мин и отцеждат. 
* В тиган се запържват маслото и фино счуканите/пасирани скилидки чесън за минута. 
* Прибавят се зеленчуците и запържват за 2-3 мин. - докато поемат добре маслото и аромата на чесън. 
Следва позиционирането в чинията :) 2-3 парчета от руладините, 2-3 лъжици розички и няколко моркова за цвят :)
Да ви е сладко! 





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...