29 октомври 2017 г.

Галактобуреко . До чудото Метеора и назад

      От кухнята на южните ни съседи, където бях преди седмица -  Галактобуреко (γαλακτομπούρεκο). Сочен, много сладък десерт, приготвен с кори за баница и плънка от млечен крем с грис.  Вид крем пита, след изпичането залята обилно с гъст захарен сироп, като нашата баклава. Хайде познайте кой десерт ме печели повече LaughingLaughing 
 
Продукти  за 8 порции ( тава с размери 18/30 см) 
~ 300 г кори за баклава (много са фини, моите са турски, но и бг фирми вече произвеждат такива) 
100 г масло за намазване на корите 

За крема: 
1л. прясно мляко 
4 яйца 
100 г ситен пшеничен грис (като купувайте огледайте на различните фирми и изберете най-ситно смления) 
60г натурално царевично нишесте 
200г захар 
50-60 г краве масло 
по 1/2 ч.л. канела на прах  и течна ванилия 

За сиропа: 
300мл вода 
400г захар 
настъргани корите на 1/2 лимон и 1/2 портокал 
сок от двете половинки лимон и портокал 
1 пръчка канела и 1/2 ч.л. канела 
  
Приготвянето 
започва от подбиране правилния размер на тавата :)  Избира се така, че размера на корите (или сгънатата на две кора ) да пасне на единия от размерите на тавата. За да не се налага изрязване на корите и да остават малки парчета.  Моята е дълга по размера на ширината  на корите, но макар и с гънати на две излизаха малко от тавата - което не пречи, защото после ги загънах отгоре, а по краищата  сладкища също получи хрупкава, сочна сладка коричка. 

* В тенджера се слагат продуктите за сиропа да се варят. От момента на завирането се засичат 4-5 мин. и тенджерата отмества от котлона. Охлажда се напълно. Ако не искате да хапвате после   цитрусовите кори, не ги настъргвайте, а ги нарежете в сиропа, за да може да ги извадите. 
                                             
Приготвяне на крема: 
* Яйцата се разбиват с телена бъркалка заедно със захарта. Прибавя се чаша от прясното мляко, а след него - нишестето и царевичния грис. Разбива се добре, докато нишестето се размие хубаво в млякото. 
* Останалото мляко се сипва в тенджера и включва котлона на средна степен. 
* Когато започне да загрява се прибавя яйчената смес и маслото. 
* Бърка се непрекъснато, докато заври и сместа се сгъсти. Прибавя се ванилията, канелата и оставя се да покъкри минута-две, преди да  се отмести от котлона. 

* Фурната се загрява на 180* без вентилатор.
* Маслото за баницата се разтопява. 
* С четка се намазва дъното и страните на тавата. 
* Нареждат се половината от  корите, като между все два пласта (1 сгъната кора) отново се намазва с четка с маслото. Трябва да се получат 8-10 пласта кори на дъното. 
* Кремът се изсипва и заравнява с шпатулата, или лъжица. 
* Върху него се нареждат останалите кори, като отново се намазват между всеки две с масло. 
   
 * Не е желателно корите да изсъхват ( много са фини), ако се помотвате тук-там,  затова може да ги покривате с фолио за свежо съхранение, докато  изсипвате крема. 

Сега следва нарязването :) Ако нарежете слез изпичате и заливане - заради крема корите не се режат правилно и потъват в него. Затова е добре да нарежете сладкиша преди печене. Корите пак потъват, но аз използвах ножицата за кухнята :) с която направих един дълъг и няколко напречни сряза.  Така  когато е готов пак се нарязва, но вече на правилни парчета. 

* Пече се в загрятата вече фурна, в долната част (но не на дъното), за около 35-40 мин. - до зачервяване на корите. 
* Изважда се и веднага залива със студения сироп.  Оставя се да престои 12 часа,  за да може да се сиропира добре - след като изстина, аз го завих с фолио за свежо съхранение и прибрах в хладилника (изобщо не чаках 12 часа за първото парче BlushLaughing



      И както вече писах, преди седмица бяхме (с едно от децата ни) в съседна Гърция. Една сбъдната 6-годишна мечта.  А какво по-хубаво от това да е споделена :) 
   
 
      Метеора (не търсете пълния член, така е името на комплекса на гръцки  Μετέωρα) Скалите му се издигат на височина до 600 метра над морското равнище. Най-вероятната теория за произхода им – преди около 60 млн години, днешната Тесалийска равнина е била дъно на обширно езеро, оградено с планини. Многобройни планински потоци са се вливали в езерото и са отлагали наносен материал по склоновете му. След гигантски катаклизъм водите на езерото са се оттекли в морето. Планинските потоци са отмили по-меките седименти и са формирали скалните образувания на Метеора. Действително, на пръв поглед монолитните скални формации са изградени от плътно споени обли речни камъни с всевъзможни размери. Така в резултат на въздействието на водата, вятъра и температурните амплитуди се образуват масивните, сякаш застинали във въздуха каменни стълбове, които получават името Метеора - в превод „висящи във въздуха". 
 
Всяка скала има собствена, различна форма. Общото при тях е, че всяка една е като страж, с глава.
 
      Метеора е един от най-големите манастирски комплекси в Гърция, прославен с уникално разположените си манастири на върховете на огромни до 400м. скали. От някога двадесет и четирите манастира,  днес действащи са само шест  - четири мъжки и два женски, а  запазени - 15 манастира. Достъпът на жени е бил първоначално забранен, по подобие на Света Гора, но тъй като много жени са започнали да търсят убежище от турските набези в каменните пещери наоколо, постепенно са били създадени и първите женски обители. 
                               
Манастирите са успели да удържат на нашествията на чуждоземците - сърби, каталонци, турци и албанци, но не и на "благата" на съвременната цивилизация. От 1958 г. пътища и спираловидни пътеки и стълби  извеждат в запазените манастири е хиляди туристи. "Преображение Христово" - "Големият метеор"  е най-големият и най-забележителен манастир. 
 
Невероятно е как монасите са  построили на върха на отвесните и гладки скали тези внушителни манастири; как са били носени материалите, как са слизали и са се качвали монасите и монахините. С помощта на  съоръжения (нещо като лебедки)   на които са били навивани и отпускани дебели въжета, на чийто край в нещо подобно на кош е влизал по един монах.  С подобни кошове са вдигани и строителните материали.  Все още се виждат остатъци от стълби 
 
А тук се вижда модерният "кабинков лифт" с който монасите транспортират себе си :) и  своите товари от пътя до манастира.
       И назад от Метеора :) се спираме на Изворът на Афродита. Легендата разказва, че 
след гуляй с боговете горе в планината гръцката богиня на любовта се  къпела в този извор  и излизала отново непорочна. Мостът на р. Темпи, до която се намира извора, някога е бил въжен. Гърците и в това са видяли възможност за туристическа атракция и сега моста е висящ, но метален.  А местните търговци са се включили във възможността туристите да се снабдят я със сувенир, я с кофичка маслини, ядки, или зехтин. 
                         
       Още малко снимки съм споделила тук.  Снимката (разбира се) не са за фотографска изложба, но смисъла не е в тях, а в момента, в който човек се изправя затаил дъх пред тази магия на природата. Не е място, което да сравниш, или разкажеш.  И ако обичате да разглеждате  чудесата на природата в нашата страна, не забравяйте, че Гърция не е далеч :) Осмото чудо на света, както го наричат. Пожелайте си го. А аз ще се огледам за ново желание.  

24 октомври 2017 г.

Романеско броколи със сметана

       Днес рецептата включва нов за нашите ширини зеленчук, който се опитах (неуспешно) Blush да развъдя това лято. Нито един корен не ми върза глава, което не ме отказва и догодина ще пробвам пак. Романеско броколи (или карфиол) - наистина е нещо средно между карфиол и броколи - и на вид, и на вкус, но видът му е по-атрактивен и от двата вида, а "розичките" му са по-скоро миниатюрни елхички :)  Също като тях крехък, трябва му минимална кулинарна обработка и е готов за хапване във всякакъв вид - сотиран с масло; добавен при пилешко месо; със сирена, или в туршия :) Вярвайте Mr. Green  днешната доза туршия е с розички романеско вътре. За сега съм го намирала в Метро, Билла и Кауфланд. 
       Също като своите събратя карфиол и броколи се накъсва на розички, бланшира за кратко време, залива се с ледено студена вода и  тогава основно се готви - задушава с масло, или със сирена. Приготвяла съм с него  това пиле със зеленчуци и къри съм го включила. Кокосовото мляко много му подхожда, но става и с обикновена готварска сметана. 
      Днес имах намерение да публикувам един сладкиш, но покана за гостуване в един вестник със съвсем безмесна рецепта ме усмихна :) и романеско-броколи-карфиола надделя в публикуването на бял свят. Вярно, че имам хубави безмесни, че и постни рецепти, но името на блога предполага да гостувам накъде с  Mr. Green  печено месо, примерно. Сериозно - благодаря на дамата за поканата, а когато излЯза във вестника, ще споделя. 

Продукти за 2 порции:: 
1/2 глава  романеско броколи, около 600 г (моята беше 1,4кг) 
1 лъжица масло 
1 лъжица зехтин 
200мл. готварска сметана 
100г пармезан (parmigiano reggiano)
сол, щипка индийско орехче, щипка лют червен пипер 
 Приготвяне: 
* Главата романеско се накъсва на розички - големите може да се срежат на две. 
* В тенджера се кипва 1,5л. вода с 1 ч.л. сол. 
* Розичките се изсипват във врящата вода и варят 4-5 мин. 
* Отцеждат се отврялата вода и веднага заливат със студена вода, в която се поставя шепа лед. Идеята е да се запази свежия цвят на зеленчука. Оставят се да се отцедят 8-10 мин. 
* В широк тиган се загрява маслото и зехтина. 
* Прибавят се отцедените розички и запържват ок 2 мин. 
* Налива се сметаната,; прибавя се  2/3 от пармезана-настърган и индийското орехче. 
* Тиганът се затваря с капак и оставя така 2-3 мин. да се готви. 
* Разделя се в две чинии, поръсва се с останалия пармезан и щипка лют пипер. 

И според мен трябва да се хапва топло :) с чаша студено бяло вино.  




18 октомври 2017 г.

Спагети Карбонара и римски забежки :)

      Спагети Карбонара са класическо италианско ястие, а като всяка средиземноморска класика те са приготвени с минимум продукти и  усилия - простички и много вкусни. Важно е продуктите да са правилно подбрани. Преди време попадах на доста рецепти   из интернет -  коя със сметана, коя с цяло сурово яйце, но  откакто видях клипчето  на един от любимите  тв кулинарни майстори Антонио Карлучо я приготвям само така. Името на Антонио Карлучо обикновено свързвам с екранната му половинка - Дженаро Конталдо, който също има клипче за  спагети с простичкия, но вкусен яйчен сос. Ако може малкото кремообразна текстура по спагетите да се нарече сос :nyam: Дженаро и Антонио имаха много успешна, интересна и весела поредица "Двама лакоми италианци"  - връщат се в Италия да търсят стари забравени от детството им  вкусове; да  открият как се е променил начина на хранене на италианците  с промяната на културата; създават уникални ястия, вдъхновени от продуктите и съответния регион... Всичко това  съпроводено от много спомени, смях,  но и носталгия; гладни компании и понякога лош късмет (като да береш плод от дърво и да се озовеш целия в бодлите на дървото).  
 
          на снимката с пастата горе в дясно има една шарена, така и не запомних името и не запазих етикет, но е една от най-вкусните пасти, които съм хапвала. Независимо от соса) 
      Pasta alla Carbonara означава „Паста по въглищарски“, тъй като в нея се слага толкова много чер пипер, все едно е правена в мина за въглища. Най-общо казано класиката спагети "Карбонара" е  паста с пушени свински бузи (гуанчале), или бекон/панчета,  пекорино/пармезан, яйца и обилно поръсена с черен пипер. Пушени свински бузи и панчета са по-ароматно и шарено месо от обикновения пушен бекон според мен, но тук се намира рядко. Става с всяко от тези пушени меса, но ако е бузи, при запържването им се отделя повече мазнина, част от която трябва да се отдели и не се слага при спагетите.  Според  Антонио Карлучо   оригиналната рецепта за спагети Карбонара е  със сирене пекорино (pecorino romano - твърдо, отлежало, солено и ароматно овче сирене), но може да се приготви и с пармезан (parmigiano reggiano), нищо, че е краве сирене. Двете са доста сходни на вкус.  Харесвам и двата вида сирене; за мен това  е вторият път, в който я  приготвих с пекорино, но което и от тях да ползвате няма да сгрешите. Аз предпочитах да  приключа  с пармезана, който  донесох от Рим и да спя спокойно, като знам, че няма   ;D  затова отложих публикуването на рецептата за  приготвянето и с пекорино. Не че тук няма  Parmigiano-Reggiano и не купих вече ново парче, но се оказа, че в туристическия център Рим сирената са по-евтини от тук предлаганите сирена със защитено име.  И тъй като оригиналната Carbonara е римска рецепта, получавате няколко кадъра от местата в  Рим, които ме впечатлиха :) 
 
 
    
 
      Може да погледнете клипчетата на Антонио и Дженаро, а може да се доверите на мен и да си приготвите тези спагети (или друга паста) - много удобни и бързи за след работа, или ако рязко почувствате глад (често срещано явление у нас). Най-важното е да не забравите да отместите тигана от котлона, когато прибавяте яйчената смес, за да не се получат спагети с бъркани яйца :smile1:  Магданозът е по желание. Или за цвят в бледоликата основа  в чинията. 
Спагети Карбонара

Продукти за 2 порции:
250 г спагети   (половин пакет) 
250г бекон (панчета, или гуанчале, ако намерите) 
2 с.л. зехтин 
2-3 ск. чесън 
2 яйца и 1 жълтък 
50г сирене пекорино 

и още ~ 30-40г сирене пекорино 
прясно смлян черен пипер
1-2 стръка магданоз

Приготвяне: 
* Спагетите се сваряват в ~2,5-3 л. вода с щипка сол за времето, указано на опаковката и в зависимост от предпочитанията - добре сварени, или аl dente.
* В купа се разбиват яйцата и жълтъка, заедно с настърганото сирене и черния пипер. Не се прибавя сол, тъй като сиренето е солено, бекона също, а във водата на спагетите вече има сол. 
*  Беконът се нарязва на кубчета и запържва за 1-2 мин. в зехтина. 
* Прибавя се ситно нарязаният (или намачкан чесън) и заедно запържват още 1-2 мин - тлъстата част на бекона става прозрачна. 
* Готовите сварени спагети се изваждат от тенджерата и прехвърлят в тигана, заедно с 3-4 лъжици вода от варенето им. 
* Разбъркват се заедно за минута - две и тигана се отмества от котлона. 
* Прибавя се сместа с яйцата при непрекъснато разбъркване на спагетите - много лесно се прави това с щипката за скара :smile1:, докато яйцата "се сготвят" от топлината на пастата. 
* Разпределят се в две чинии, поръсват отново с настърганото сирене пекорино, черния пипер и по желание 1-2 щипки магданоз.  
 Няма как да го опишеш Рим. Трябва да го видиш; да усетиш; да походиш пеш. Какъв по-добър случай от стачката на градския транспорт  ;D Бих си походила пак из него. И монетка във фонтана Ди Треви пуснах, и на Аладин с вълшебната лампа желание си казах :heart::heart:
 
 
 
 
 
 
 
 
                     
 
 
                     
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...